Тримата ловци

Имаше едно време трима ловци — двамата брадати, третият — без брада. Тръгнаха тия ловци да стрелят дивеч. Цял ден ходиха напразно. Най-сетне привечер гръмнаха една яребица. Накладоха огън. Стоплиха вода, попариха яребицата, оскубаха и перушината. Свариха я. Тогава дойде мъчнотията: как да я разделят? Яребицата е само една, а пък те — трима.
Брадатите предложиха:
— Хайде да дадем яребицата на тоя от нас, който най дълго изтрае, без да каже нито една дума.
— Добре — съгласи се голобрадият.
Седнаха до огъня и млъкнаха. Минаха час, два, три — никой не отваря уста. Само се гледат в очите. По едно време голобрадият посегна и измъкна яребицата от тенджерата. Посоли я. Разчекна я и започна да лапа. Той яде, а брадатите мълчат. Когато изяде цялата яребица, брадатите скочиха и нададоха вик:
— А бе ти какво направи?
— Изгубихте облога, приятели. Ето, че вие проговорихте първи. Няма защо да се сърдите. Яребицата се падна на мене според условието.
Брадатите наведоха глави.
На втория ден пак нарамиха пушките и тръгнаха по къра. В една долчинка издебнаха два гълъба. Попариха ги, оскубаха им перушината, свариха ги в тенджерата и седнаха да си ги разделят. Но как да ги делят? Гълъбите само два, а ловците — трима. Най-сетне, след дълги препирни единият от брадатите рече:
— Да оставим тази нощ гълъбите в тенджерата и да легнем да спим. Който от тримата сънува най-хубав сън, той ще вземе и двата гълъба. Съгласни ли сте?
— Съгласни сме — рекоха другите двама и легнаха край огъня.
Настана нощ. Огънят полека почна да гасне. Голобрадият захърка мъжката, а брадатите не смееха да заспят: те си биеха умовете кой какъв сън да измисли. Призори, изморени за сън, и те задрямаха.
На другия ден, когато всички се дигнаха, голобрадият се обади:
— Хайде, разказвайте сега сънищата си!
Първият, с по-дългата брада, заговори:
— Сънувах чудесен сън. Присъни ми се, че съм се превърнал на крилат кон. На раменете ми израсли криле, на краката ми — сребърни копита, а на шията ми — златна грива. Че като разтърсих гривата си, че като тропнах с крах и се дигнах към небето — за миг прелетях цялата равнина. На другия ден ме срещна един чуден юнак. Той бързо се метна на гърба ми и аз полетях пак към небето. Дигнах се толкова високо, че ми се зави свят и се събудих.
Вторият брадат се обади:
— Хубав ти е сънят, ала моят е още по-хубав. Аз пък сънувах, че съм самият чуден юнак. Като те видях, че идеше към мене, метнах се на гърба ти и хванах златната ти грива. Хайде сега на небето! Че оттам пък отидохме на месечината.
Тъкмо в туй време гледам — двата гълъба летят край месечината. Подгоних ги аз, бре тук, бре там, цяла нощ скачахме от звезда на звезда, но не можах да ги хвана. Най сетне се ядосах и се пробудих.
Заговори най-сетне голобрадият:
— Ах, братя, какви хубави сънища сте сънували! Къде ще се меря аз с вас! Сънувам аз, че стоим тримата до огъня. Не щеш ли — единият от вас се превърна на крилат кон и почна да тропа с крак. В туй време пък другият се превърна на чуден юнак и скочи на гърба на крилатия кон. Дигнахте се към небето. Аз гледах нагоре, гледах, докато ми се из криви вратът. И когато изчезнахте от очите ми, стана ми много мрачно за вас и горчиво заплаках. Сетне си рекох: „Те вече никога не ще се върнат.“ И изядох гълъбите. Изядох ги насън. Честна дума.
Брадатите скочиха:
— Не може да бъде! Какво приказваш?
Но като бръкнаха в тенджерата, те намериха само костите.