Как беднякът обядвал с господаря

През един празничен ден селяните седели на пръстена скамейка пред къщи и си говорели за техните си работи.
При тях дошъл селският бакалин и почнал да се хвали:
„Аз туй, аз онуй, аз съм бил и у господаря, в стаята му.“ А най-бедният селянин седял и се подсмивал:
— Чудо голямо, че си бил у господаря, в стаята му. А пък аз, ако поискам, ще обядвам у господаря.
— Ти ли ще обядваш у господаря? Туй с очите си да го видя, няма да го повярвам. — развикал се богатият.
— Ще обядвам с господаря, ще видиш!
— Не, няма да обядваш!
Спорили, що спорили, най-сетне бедният селянин рекъл:
— Хайде да сторим облог, че ще обядвам. Ти ще заложиш черния и кафявия кон, а пък аз, ако не обядвам с господаря, ще ти работя три години безплатно.
Зарадвал се бакалинът:
— Добре, залагам черния и кафявия кон, давам отгоре и юницата, туй го казвам пред свидетели!
Сторили облог, работата станала пред свидетели.
Беднякът отишъл при господаря:
— Твоя милост, искам да те запитам нещо, ама между нас да си остане: колко струва едно кюлче злато, ей такова като моя калпак?
Господарят нищо не отвърнал. Плеснал с ръце:
— Дайте по-скоро да сръбнем и да хапнем със селяка, донесете и обяд. Сядай, сядай, не се стеснявай — яж, пий, колкото ти душа иска!
Господарят нагостил бедняка като скъп гостенин, а самият той треперел цял, искало му се да докопа кюлчето.
— Хайде върви, селяко, по-скоро домъкни тук твоето кюлче, ще ти дам за него пуд брашно и половин рубла.
— Абе, аз нямам никакво кюлче! Аз само тъй запитах колко струва едно кюлче злато като моя калпак.
Господарят се разсърдил:
— Вън! Махай се оттук, глупако!
— Не съм аз глупак, щом като ти ме нагости като най-скъп гостенин и щом като на всичко отгоре ще получа от бакалина за този обяд два коня и една юница.
И селянинът си отишъл много весел.