Селянинът и търговците

Живеели в един град трима братя — трима млади търговци. Те работели заедно и делели по равно печалбите. За тях хората говорели, че са нечестни — лъжат, де когото срещнат, и се стараят за своите стоки да получат колкото може повече пари.
Наканили се един ден търговците да тръгнат на далечен път и започнали да размислят къде да оставят парите си, за да не пропаднат, докато ходят по чужди краища.
Най-младият брат рекъл на по-големите:
— Аз познавам един селянин. Той е човек беден, но е честен и живее близо до града. Да идем при него и да му кажем, че тръгваме на далечен път, затуй сме решили на него да оставим парите си — да ги скъта.
Както били намислили, тъй и сторили. Отбили се в къщата на селянина и се сговорили, че селянинът ще им скъта парите и ще ги пази, докато се върнат от път, но ще им ги даде само тогава, когато при него се явят и тримата заедно и си поискат парите.
Пътували търговците по света, много пари напечелили, върнали се в своя роден град и първата им работа била да отидат в селото, където живеел пазачът на парите им.
Най-старият брат казал:
— Този селянин ни направи голяма добрина. Как да по кажем, че го почитаме много и че сме благодарни?
— Аз зная как можем да сторим тази работа — рекъл най-малкият брат. — Утре е неделя, а празничен ден той винаги седи в къщи и гледа през прозореца. Ние ще минем покрай него и щом наближим, и тримата ще смъкнем шапките си и ниско ще му се поклоним, а после ще идем за парите си.
Братята се съгласили. Те се зарадвали, че тази работа няма нищо да им струва.
А най-младият отишъл при селянина и му казал:
— Както виждаш, ние се върнахме. Искаме да купим едно хубаво място, което се продава наблизо. Утре трябва да го заплатим. По-големите братя ме проводиха да ми дадеш нашите пари, които оставихме при тебе. А за да знаеш, че не лъжа, ние тримата утре ще минем край твоя дом, ще снемем шапките си и ниско ще ти се поклоним. След това аз ще намина при тебе, за да взема парите.
На другия ден селянинът още от сутринта седнал до прозореца. В туй време се задали тримата търговци и ниско се поклонили, като си снели шапките.
След това тримата търговци се разотишли по своите работи. Преди това се сговорили на обяд да се срещнат в кръчмата, заедно да обядват.
А най-малкият се върнал при селянина. Той сега повярвал, че двамата наистина са го изпратили, и му наброил парите.
Най-малкият прибрал общите пари и тихичко се измъкнал — заминал в далечен край.
Двамата по-големи братя дълго чакали най-малкия в кръчмата, но него го нямало никакъв. Отначало помислили, че някъде са го задържали, но сетне здравата почнали да се безпокоят.
— Дали не е взел нашите пари и да е побягнал? — рекъл най-старият.
Отишли те при селянина и го попитали не е ли видял техния малък брат.
— Нали още вчера го изпратихте да ми каже, че сте му поръчали да получи от мене парите и за да повярвам, че е истина, днес сутринта и тримата минахте покрай моя дом и ми се поклонихте? И аз му дадох парите.
Търговците се разсърдили, започнали да ругаят селянина и го изкарали пред съда. Съдията поискал от селянина да върне парите — ако не ги върне, цялото му стопанство ще бъде продадено срещу дълговете. Селянинът се намерил в много тежко положение. Децата му ревнали, жена му за хванала да го ругае, че е взел чуждите пари да ги пази. А той нито можел да спи, хляб не слагал в устата си, не можел да ходи на краката си и все си мислел, че трябва да тръгне с децата си по света и да проси милостиня.
Тогава при селянина се отбил неговият съсед и го попитал защо толкова се е разтревожил.
— Не ми се ще — рекъл той — да разказвам, но все едно, скоро всички ще узнаят каква беда ме е сполетяла.
И той захванал да разказва на съседа си как са го из мамили търговците.
Тогава съседът рекъл:
— Аз отколе ги зная. Те са познати като големи мошеници. Но ти се не бой. Аз ще дойда с тебе в съда и ще те защити.
В туй време братята наели за себе си един учен защитник. Най-напред започнал да говори защитникът. Неговият език мелел като воденица. Той обвинявал селянина, а търговците се радвали: „Много добър защитник си намерихме. Навярно ще си получим паричките!“
Докато защитникът говорел, селянинът треперел като есенен лист. После съседът помолил съдията да му позволи и той да си каже думата.
— Господин съдия — започнал съседът, — всичко онова, което говори защитникът, нищо не чини. Напразно се труди. Парите на тези търговци се намират в джоба на подсъдимия и той може ей сегинка да ги върне. Само че той се е до говорил да им предаде парите, когато се явят и тримата братя да ги получат заедно.
Тогава съдията изпратил търговците за техния трети брат, но той бил побягнал. Цялата лъжа излязла наяве и двамата търговци се измъкнали с наведени глави.
Злополучният селянин си отдъхнал. Една канара се смъкнала от плените му.
А търговците се разтичали да намерят своя най-малък брат. И го търсят до ден днешен.