Храбрият млад шивач

Една лятна утрин един млад шивач седял на работната си маса до прозореца, бил в хубаво настроение и шиел, колкото му държали силите. По някое време по улицата минала една селянка и викнала:
- Хубав мармалад продавам! Хубав мармалад продавам!
Тези думи сякаш погалили ушите на младия шивач, подал той глава през прозореца и викнал:
- Качи се тука, драга жено, тука ще продадеш стоката си!
Изкачила се жената с тежкия си кош до третия кат, влязла при шивача и му отворила всички гърнета. Почнал той да ги оглежда, дигал ги високо, допирал си носа до тях и накрая рекъл:
- Мармаладът ти изглежда добър. Я ми претегли стотина грама, драга жено! Пък нищо, ако излезе и осминка от килото.
Селянката, която се надявала да продаде много повече, му дала, колкото искал, но си отишла твърде сърдита, мърморейки под нос.
- Добре ще ми дойде този мармалад - рекъл си шивачът, - от него ще стана як и силен.
Извадил хляба от долапа, отрязал си голяма порязаница и я намазал с мармалада.
- Ще ми се услади - - рекъл си той, - - но най-напред ще изкарам елека, па тогава ще ям.
Оставил хляба с мармалада до себе си, продължил да шие и от радост правел все по-широки бодове. През това време миризмата на сладкия мармалад стигнала до горната половина на стената, дето били накацали много мухи, примамила ги и те се нахвърлили на рояци върху хляба.
- Я, кой ви е поканил? - викнал шивачът и прогонил неканените гости.
Ала мухите, които не разбирали човешкия език, не се изплашили, а налетели още по-многобройни. Накрая шивача, дето има една дума, го прихванали дяволите, грабнал един къс сукно и им нанесъл безжалостен удар, като викнал:
- Чакайте, ще ви дам да разберете!
После се отдръпнал малко назад и почнал да брои - пред него лежали с изпружени крака труповете точно на седем мухи.
Голям юнак съм! рекъл той и се възхитил от храбростта си. - - Целият град трябва да узнае това.
Младият шивач си скроил набързо един пояс, ушил го и извезал с големи букви на него: "Седем с един удар".
- Само градът ли? - - рекъл той пак. - - Не, целият свят трябва да узнае това!
И от радост сърцето му почнало да се люлее в гърдите му като агнешка опашка.
Шивачът препасал пояса, рекъл си, че работилницата е много тясна за неговата храброст, и решил да тръгне по широкия свят. Преди да напусне къщата, поогледал се да види дали има нещо, което би могъл да вземе със себе си. Но не намерил нищо освен буца старо сирене, която пъхнал в джоба си. Пред портата пък зърнал едно птиче, което било се заплело в храста, та мушнал и него в джоба при сиренето.
После закрачил храбро по пътя и понеже бил лек и пъргав, не чувствувал никаква умора. Пътят го отвел в една планина и като стигнал до най-високия връх, видял един огромен великан, който бил седнал там и гледал спокойно наоколо си. Шивачът се запътил сърцато към него и го заговорил:
- Добър ден, друже. Седиш си тука и се любуваш на широкия свят, а? Аз пък тръгнах да си опитам щастието. Искаш ли да дойдеш с мене?
Великанът погледнал презрително младия шивач и рекъл:
- Дрипльо! Голтак!
- Така ли? - отвърнал шивачът, разкопчал дрехата си и показал на великана пояса. - - Я прочети тука що за човек съм аз!
Прочел великанът "Седем с един удар", помислил, че се отнасяло до човеци, които шивачът е убил, и това му вдъхнало малко уважение към дребосъка. Но решил първом да го изпита, взел един камък в ръка, стиснал го и от него покапала вода.
- Ако си силен, направи същото - рекъл великанът.
- Само това ли? - - викнал шивачът. - Това за нашего брата е играчка.
Бръкнал в джоба си, извадил мекото сирене и го стиснал, та потекла саламура.
- Как мислиш, това вече е друго нещо, нали?
Великанът не знаел какво да каже, защото не можел да повярва, че има такава сила у това човече. Ето защо дигнал друг камък и го хвърлил толкова високо, че той едва можел да се проследи с очи.
- Хайде, патарок, направи същото!
- Добре го хвърли - рекъл шивачът, - но той накрая пак падна на земята. Аз пък ще хвърля камък, който няма да се върне.
Бръкнал в джоба си, извадил птичето и го запратил във въздуха. Птичето много се зарадвало, че отново е на свобода, отлетяло и не се върнало.
- Какво ще кажеш за тая работа, друже? - - попитал шивачът.
- Умееш да хвърляш - - рекъл великанът, - - но сега ще видим дали те бива да носиш нещо по-тежко.
Завел младия шивач до един грамаден дъб, който бил повален на земята. После великанът рекъл:
- Ако си наистина силен, помогни ми да изнесем това дърво от гората.
- На драго сърце - - отвърнал малчуганът. - Ти нарами само дънерът, а пък аз ще дигна и ще нося клоните и шумата, те са по-тежки.
Великанът нарамил дънера, а шивачът седнал на един клон. Така великанът, който не можел да се обърне и да види какво става отзад, трябвало да носи цялото дърво, а отгоре на това и шивача.
Нему отзад било много весело и леко на душата, свирел си песничката "Три шивача на коне път поели през поле" и като че за него било детска игра да носи такова дърво. Но великанът, след като мъкнал известно време тежкия товар, нямал вече сили да върви и викнал:
- Слушай, пускам дървото!
Шивачът скочил пъргаво на земята, уловил в две ръце дървото, уж го бил носил, и рекъл на великана:
- Такъв голям човек, а не можеш сам да носиш дори това дърво!
Продължили заедно пътя си и минали край една череша. Великанът хванал най-горния клон на дървото, по който висели най-зрелите плодове, навел го и го дал на шивача да го държи и да яде. Но шивачът бил толкова слаб, че не можал да удържи клона, и щом великанът го пуснал, клонът веднага се дръпнал назад и шивачът полетял заедно с него във въздуха. Когато отново тупнал на земята, без да пострада, великанът рекъл:
- Мигар нямаш толкова сила да удържиш нищо и никаква пръчка?
- Сила не ми липсва - - отвърнал шивачът. - - Да не мислиш, че това е трудно за човек, който с един удар поваля седмина? Аз прескочих дървото, защото гръмнаха ловци хе там, в гъсталака. Прескочи го и ти, ако можеш.
Опитал се великанът, но не успял да прескочи дървото, а увиснал насред клоните. Така шивачът надвил и този път.
Великанът рекъл:
- Щом си такъв голям храбрец, ела с мене в нашата пещера и пренощувай у нас.
Шивачът се съгласил и тръгнал с него. Стигнали в пещерата. Там около огъня седели други великани и всеки държал в ръцете по една печена овца и ядял. Поогледал се шивачът и си помислил: "Тук е много по-широко, отколкото в моята работилница".
Великанът му посочил едно легло и му рекъл да си легне и да се наспи. Но леглото било прекалено голямо за шивача, затова той не легнал в него, а се сгушил в един ъгъл.
Станало полунощ. Великанът, който мислел, че шивачът е заспал дълбоко, станал, взел един голям лост, продънил с един удар леглото и си рекъл, че е светил маслото на скакалеца.
Рано-рано сутринта великаните отишли в гората и съвсем забравили за младия шивач, но не щеш ли, неочаквано той се задал с весел и безстрашен вид по пътя. Великаните се изплашили, помислили, че ще ги избие до крак, и бързо побягнали.
Шивачът продължил пътя си все в посоката, която му показвал неговият дълъг и остър нос. Вървял, що вървял, стигнал в двора на един царски палат и понеже бил вече много уморен, легнал в тревата и заспал. Докато спял, дошли царските хора, огледали го и прочели на пояса "Седем с един удар".
- Я, какво дири този голям герой от войната в нашата мирна страна? - - попитали се те. - - Сигурно е някой могъщ господар.
Отишли и съобщили на царя. Рекли му също, че ако случайно избухне война, този човек може да стане важна особа и да им бъде полезен, затова не бива да го изпуснат, каквото и да им струва.
Техните съвети допаднали на царя и той пратил един царедворец при шивача, за да му предложи висока военна длъжност, щом шивачът се събуди.
Пратеникът се изправил до спящия и зачакал. Най-сетне шивачът изпружил крака и ръце и отворил очи. Царедворците му съобщили предложението на царя.
- Та тъкмо затова дойдох тук - отвърнал шивачът. - Готов съм да служа на царя.
Приели го с най-големи почести и му отредили нарочно жилище.
Ала другите военни били настроени зле към младия шивач и тайно в душата си желаели да се провали вдън земя.
- Къде ще му излезе краят - - говорели си те, - - ако се скараме с него и той се развърти? От един удар ще паднат седмина и ние не ще можем да устоим.
Накрая взели решение: отишли всички заедно при царя и го помолили да ги освободи от служба.
- Нямаме толкова сила - - рекли те, - - да се борим рамо до рамо с човека, който с един удар поваля седмина.
Домъчняло много на царя, че заради един трябва да загуби всичките си верни служители. Рекъл си, че щяло да е по-добре очите му да не го били виждали никога, и решил да се отърве от него. Но не смеел да го уволни, защото се опасявал, че онзи може да погуби не само него, но и целия му народ и сам да се възкачи на царския престол.
Мислил дълго едно-друго и накрая измислил. Пратил да кажат на шивача, че иска да му възложат нещо по-особено, понеже го смята за голям герой.
В една гора на царството живеели двама великани, които грабели, убивали, палели, горели и така нанасяли големи щети. Никой не смеел да се доближи до тях, защото знаел, че излага на опасност живота си. Ако шивачът надвиел и убиел великаните, царят щял да му даде за жена единствената си дъщеря и за зестра половината си царство. С него щели да потеглят и да му помагат сто конници.
"Това е тъкмо за човек като мене - - рекъл си шивачът. - Такава хубава царкиня и половин царство не се намират всеки ден."
- Добре - - отговорил той, - - ще обуздая великаните и за тая работа не ми са нужни стоте конници. Който с един удар поваля седем, няма защо да се плаши от двама.
Потеглил шивачът, а стоте конници го последвали. Като стигнали до гората, той рекъл на придружниците:
- Вие стойте тука, аз ще се справя сам с великаните. После навлязъл бързо в гората и хвърлил поглед наляво и надясно. Скоро зърнал двамата великани. Те били легнали под едно дърво, спели и хъркали тъй силно, че клоните над тях ту се издигали, ту се навеждали. Без да губи време, шивачът почнал да събира камъни, напълнил джобовете си и се покатерил на дървото. Като стигнал до средата, плъзнал се по един клон, спрял точно над заспалите великани и почнал да пуска камък подир камък върху гърдите на единия. Дълго великанът не усещал нищо, но накрая се събудил, блъснал другаря си и рекъл:
- Защо ме удари?
- Сънувал си - - отвърнал другият, - - не съм те ударил.
Легнали пак да спят и сега шивачът хвърлил камък върху втория великан.
- Какво правиш? Защо хвърляш камък върху мене? - викнал той.
- Не съм хвърлил нищо - измърморил първият.
Изкарали една малка караница, но тъй като били много уморени, млъкнали и затворили пак очи.
Шивачът подхванал прекъснатата игра, избрал най-едрия камък и с всички сили го запратил върху гърдите на първия великан.
- Това вече на нищо не прилича! - креснал той. Скочил като обезумял и блъснал тъй силно другаря си в дървото, че то се разтресло. Другият не му останал длъжен и двамата изпаднали в такава ярост, че изскубнали по едно дърво, почнали да се бият и се били, били, докато накрая и двамата паднали едновременно мъртви на земята. Сега шивачът слязъл от дървото.
- Имах щастие - рекъл той, - че не изскубнаха дървото, на което седях. Иначе щях да бъда принуден да скоча като катеричка на друго. Но да не губим повече време!
Изтеглил меча си и намушил здравата по няколко пъти двамата великани, после отишъл при конниците и рекъл:
- Работата е свършена, светих им маслото. Но не беше никак лесно! Като се видяха натясно, те изскубнаха дърветата и почнаха да се бранят с тях. Но и това не можа да помогне, щом насреща се изправи човек като мене, който с един удар поваля седем.
- Не си ли ранен? - попитали конниците.
- Мина гладко - отвърнал шивачът, - не падна дори косъм от главата ми.
Конниците не му повярвали, препуснали с конете в гората и намерили там великаните плувнали в кръв, а отстрани лежали изскубаните дървета.
Шивачът поискал от царя обещаната награда, но царят почнал да съжалява за даденото обещание и се размислил как да се отърве от тоя герой.
- Преди да ти дам дъщеря си и половината царство - рекъл му той, - - трябва да извършиш още едно геройство. В гората скита еднорог кон и прави големи пакости. Трябва най-напред да хванеш него.
- От еднорогия кон ще се уплаша по-малко, отколкото от двамата великани. Седем с един удар, това е работа за мене!
Взел въже и брадва, отишъл в гората и пак накарал придружниците да чакат край гората. Не се наложило да дири дълго - еднорогият кон скоро се задал и се спуснал право срещу шивача, като че искал незабавно да го набучи на рога си.
- По-полека, по-полека - рекъл шивачът, - толкова бързо не става.
Застанал на едно място и почакал, докато животното дошло съвсем близко. После пъргаво се затулил зад едно дърво. Еднорогият кон препускал презглава срещу дървото и забил тъй здраво рога си в дънера, че нямал достатъчно сила да го измъкне оттам и така сам се хванал в капана.
- Уловихме птичето - викнал шивачът, излязъл иззад дървото, метнал най-напред въжето около шията на коня, после с брадвата избил рога му от дървото и като свършил всичко, отвел животното и го предал на царя.
Царят пак не щял да му даде обещаната награда и поставил трето условие: преди сватбата шивачът да хване един глиган, който правел големи пакости в гората. Ловците щели да му помогнат.
- На драго сърце - - рекъл шивачът, - - това е детска игра за мене.
Не взел ловците в гората и те били наистина доволни, защото глиганът на няколко пъти вече ги посрещал така, че те загубили всякакво желание да го гонят.
Щом зърнал шивача, глиганът почнал да скърца със зъби, устата му се напълнила с пяна и той се спуснал към него, за да го събори на земята. Но пъргавият герой побягнал в едно параклисче, което се намирало съвсем наблизо, и през прозореца изскочил пак навън. Глиганът се втурнал подире му, но шивачът в това време заобиколил параклисчето и хлопнал вратата зад свирепия звяр, който останал затворен. А понеже бил много тежък и тромав, не можел да скочи през прозореца.
Шивачът повикал ловците да видят с очите си пленника, а сам той се явил пред царя, който сега, ще не ще, трябвало да удържи обещанието си, та му дал дъщеря си и половината царство. Ако знаел, че пред него стои не герой от войната, а прост шивач, сърцето щяло да го заболи още повече. И така, дигнали сватбата с много разкош, но с малко радост, а шивача направили цар.
След известно време младата царкиня чула една нощ, че съпругът й говори в съня си:
- Хайде, момче, изкарай елека и закърпи гащите, или ще ти отпоря ушите с аршина!
Тя разбрала какъв е произходът на младия господар, изплакала на другата заран своята мъка пред баща си и го помолила да я отърве от тоя мъж, който бил обикновен шивач.
Царят я успокоил и рекъл:
- През следната нощ остави вратата на спалнята отворена. Моите служители ще чакат отвън, докато той заспи, после ще влязат, ще го вържат и ще го качат на кораб, който да го отнесе далеч оттук.
Младата царкиня се съгласила, но царският оръженосец, който случайно чул тоя разговор, бил привързан към младия господар и му разкрил замисленото покушение. Шивачът рекъл:
- Направили са си сметката без кръчмаря.
Вечерта по обикновеното време той легнал с жена си да спи. Като решила, че вече е заспал, тя станала, отворила вратата и пак си легнала. Шивачът, който само се преструвал, че спи, почнал да вика с ясен глас:
- Момче, изкарай елека и закърпи гащите, или ще ти отпоря ушите с аршина! Аз повалих с един удар седем, убих двама великани, улових еднорогия кон и глигана, та мигар ще се плаша от тия, що стоят вън пред вратата?
Като чули какво говори шивачът, царските служители били обзети от голям страх и побягнали така, като че ги гонели зли духове. Никой вече не посмял да припари до шивача.
И така младият шивач останал цар до края на живота си.

Дяволът с трите златни косъма

Имало едно време една бедна жена, която добила син и понеже той се родил с риза, предсказали му, че на четиринадесетата си година ще вземе царската дъщеря за невеста. Случило се, че наскоро след това царят дошъл в селото и никой не знаел, че той е царят, та когато попитал хората какво ново има, те му отговорили:
- Тия дни се роди едно дете с риза. Каквото и да залови такъв човек, все за негово щастие излиза. Предсказаха му, че като стане на четиринадесет години, царската дъщеря ще му стане невеста.
Царят, който имал лошо сърце, се ядосал от предсказанието. Той отишъл при родителите, престорил се на доброжелател и дружелюбно им рекъл:
- Бедни хора, дайте на мене детето, аз ще го отгледам.
Отначало те отказвали, но когато чужденецът им предложил за него много злато, те си помислили: "Родено е с късмет и това ще бъде за негово добро", па се съгласили накрай и му дали детето.
Царят го сложил в една раклица, потеглил с коня си и яхал, докато стигнал дълбока вода. Хвърлил раклицата в нея и си рекъл: "Спасих дъщеря си от нечакания жених". Ала раклицата не потънала, ами плувнала като малко корабче и ни капка вода не влязла в нея. Тъй плувала тя, додето стигнала наблизо до столицата на царя, където имало една воденица - - на нейния яз се спряла раклицата. Един воденичарски ратай, който за добра чест бил там, видял раклицата, изтеглил я с една кука и помислил, че е намерил голямо съкровище, ала когато я отворил, вътре лежало едно хубаво момченце, което било живо и весело. Той го занесъл при стопаните на воденицата и понеже те нямали деца, зарадвали се и рекли: - Бог ни го е подарил.
Те гледали добре намереното дете и то расло здраво и честито.
Случило се, че царят влязъл веднъж през време на буря във воденицата и попитал воденичарите техен син ли е снажното момче.
- Не - - отвърнали те, - - то е намерено дете, което доплава преди четиринадесет години в едно сандъче до яза и воденичарският ратай го извади от водата.
Тогава царят разбрал, че това не е никой друг, а честитото дете, което той хвърлил във водата, и рекъл:
- Добри хора, може ли да занесе момчето едно писмо до царицата? Ще му дам две жълтици за награда.
- Както заповядате, царю - отговорили стопаните и поръчали на момчето да се приготви.
Царят написал до царицата едно писмо, в което се казвало: "Щом стигне момчето с това писмо, убийте го и го погребете, и всичко това да стане преди още да се върна".
Момчето потеглило на път с това писмо, но сбъркало пътя и вечерта го заварила в една голяма гора. Видяло в тъмнината малка светлина, тръгнало към нея и стигнало до една къщичка. Когато влязло вътре, край огнището стояла съвсем сама една стара жена. Тя се уплашила, като видяла момчето, и рекла:
- Отде идеш и къде отиваш?
- Ида от воденицата - - отговорило то - - и отивам при царицата, на която трябва да занеса едно писмо. Ала се заблудих в гората и много бих искал да пренощувам тука.
- Бедно момче - рекла жената. - ти си попаднало в един разбойнишки дом и когато разбойниците си дойдат, ще те погубят.
- Да дойде, който ще - - рекло момчето, - - не се плаша, но съм тъй уморен, че не мога повече да вървя. - Па се изтегнало на една пейка и заспало. След малко разбойниците си дошли и сърдито попитали кое е това чуждо момче, що лежи там.
- Ах - - рекла старицата, - - то е едно невинно дете, заблудило се в гората и аз го приех от милост. Носи писмо за царицата.
Разбойниците отворили писмото и прочели какво пише в него. Тогава на коравосърдечните разбойници дожаляло и главатарят скъсал писмото, па написал друго, в което се казвало, щом пристигне момчето, да го оженят за царската дъщеря. Оставили го да лежи спокойно на пейката до утринта и когато се пробудило, дали му писмото. Царицата постъпила, както пишело в него, заповядала да направят бляскава сватба и царската дъщеря се венчала за честитото дете. И понеже момъкът бил хубав и приветлив, тя заживяла весело и спокойно с него.
След някое време царят се върнал в двореца си и видял, че предсказанието се е изпълнило и честитото дете е оженено за дъщеря му.
- Как стана това? - - попитал той. - - Аз бях дал съвсем друга заповед в писмото си.
Тогава царицата му дала писмото и му рекла да види сам какво пише вътре. Царят прочел писмото и разбрал, че е било заменено с друго. Той попитал момъка какво е станало с довереното му писмо и защо е донесъл друго вместо него.
- Нищо не зная - отвърнал той. - - Трябва да е сменено през нощта, когато спах в гората.
Ядосал се страшно царят и рекъл:
- Няма да ти мине така леко! Който иска да има моята дъщеря, трябва да ми донесе от пъкъла три златни косъма, отскубнати от главата на дявола; донесеш ли ми това, което искам, ще можеш да задържиш дъщеря ми.
Царят се надявал да се отърве по тоя начин завинаги от него. Ала честитото дете отговорило:
- Ще донеса златните косми, аз не се плаша от дявола.
Взело си подир това сбогом и се отправило на път.
Пътят го завел до един голям град, където пазачът на градските врати го разпитал от какъв занаят отбира и какво знае.
- Зная всичко - отвърнало честитото дете.
- Ще ни направиш тогава една добрина - - рекъл пазачът, - - ако ни кажеш защо градският ни кладенец, от който по-рано бликаше вино, пресъхна, та не дава вече дори и вода.
- Ще узнаете - - отговорило то, - - почакайте само, докато се върна.
Продължило тогава пътя си и стигнало до друг един град, където пазачът също го попитал какъв занаят отбира и какво знае.
- Зная всичко - отговорило то.
- Ще ни направиш тогава една добрина, като ни кажеш защо едно дърво в града ни, което по-рано раждаше златни ябълки, сега листа дори не пуща.
- Ще узнаете - - отговорило то, - - почакайте само, докато се върна.
Продължило тогава пътя си и стигнало до една дълбока вода, през която трябвало да мине. Лодкарят го попитал какъв занаят отбира и какво знае. - Зная всичко - отговорило то.
- Ще ми направиш тогава една добрина - рекъл лодкарят, - - като ми кажеш защо съм принуден постоянно да плавам назад-напред с лодката и никой не ме сменява.
- Ще узнаеш - - отговорило то, - - почакай само, докато се върна.
Като преминало водата, момчето намерило вратата на пъкъла. Вътре било опушено и тъмно и дяволът не бил в къщи, ала старата му майка била там и седяла на един голям стол.
- Какво искаш? - рекла му тя, но не изглеждала твърде сърдита.
- Много искам да имам три златни косъма от главата на дявола - отговорило то, - иначе не мога да задържа жена си.
- Много искаш - - рекла тя. - - Ако си дойде дяволът и те намери, лошо ще си патиш. Ала свиди ми се за тебе, ще видя дали не мога да ти помогна.
Тя го превърнала в мравка и рекла:
- Пъхни се в гънките на сукмана ми, там си запазен.
- Добре - отвърнало то, - туй се нареди, ала много искам да зная още три неща: защо е пресъхнал един кладенец, от който по-рано бликало вино, а сега не дава дори и вода; защо едно дърво, което по-рано раждало златни ябълки, листа дори вече не пуща и защо един лодкар е принуден постоянно да плава назад-напред и никой не го сменява.
- Това са трудни неща - отговорила тя, - ала стой само тихо и мирно и слушай какво ще каже дяволът, когато му отскубвам трите златни косъма.
Когато настанало вечер, дяволът си дошъл в къщи. Щом влязъл и познал, че въздухът не е чист.
- Мирише ми, мирише ми на човешко месо - - рекъл той, - тук нещо не е в ред.
Тогава прегледал и дирил навсякъде, ала не можал нищо да намери. Майка му го смъмрила:
- Тъкмо пометох - рекла тя - - и наредих и ти ми разбъркваш сега всичко: все човешко месо ти е на носа! Седни и вечеряй!
Като се наял и напил, той усетил умора, сложил главата си в полата на майка си, па й рекъл да го попощи. Не минало много, той задрямал и захъркал. Тогава старицата хванала един златен косъм, отскубнала го и го сложила до себе си.
- Ох! - - извикал дяволът. - - Какво правиш?
- Сънувах един лош сън - отговорила майката, - та те хванах за косата.
- Че какво ти се присъни? - попитал дяволът.
- Присъни ми се, че един градски кладенец, от който по-рано бликало вино, е пресъхнал, та и вода дори не иска да извира от него. Коя ли ще е причината?
- Хе, да знаеха! - - отговорил дяволът. - - Под един камък в кладенеца има жаба. Ако я убият, пак ще потече виното.
Майка му взела пак да го пощи, докато заспал и така захъркал, че прозорците затреперали. Тогава тя му отскубнала втория косъм.
- Ух! Какво правиш? - извикал дяволът сърдито.
- Не се сърди - отговорила тя, - направих го насън.
- Какво ти се присъни пак? - попитал той.
- Присъни ми се, че в едно царство има едно дърво, което раждало по-рано златни ябълки, а сега не ще вече дори и листа да пусне. Коя ли ще е била причината?
- Хе, да знаеха! - - отговорил дяволът. - - Гризе му корена една мишка. Ако я убият, то пак ще ражда златни ябълки, ала продължи ли още да гризе, дървото съвсем ще изсъхне. Но остави ме на спокойствие с твоите сънища. Ако още веднъж ми смутиш съня, ще ти ударя една плесница.
Майката го успокоила с добро и пак взела да го пощи, докато той заспал и захъркал. Тогава тя хванала третия златен косъм и го отскубнала. Дяволът подскочил, развикал се и посегнал разлютен към нея, ала тя го пак умирила и рекла:
- Кой може да знае що прави при лоши сънища?
- Та какво ти се присъни? - - попитал той все пак с любопитство.
- Присъни ми се един лодкар, който се оплакваше, че е принуден постоянно да плава назад-напред с лодката си и никой не го сменява. Коя ли ще е причината?
- Хе, глупак! - - отговорил дяволът. - - Когато дойде някой и поиска да мине отвъд, трябва да му даде върлината в ръка, тогава другият ще трябва да кара лодката, а той е свободен.
Понеже била вече отскубнала трите златни косъма и получила отговор на трите въпроса, майката оставила дявола на мира и той спал, докато настъпил денят.
Когато дяволът излязъл, старицата извадила мравката от гънката на сукмана си и възвърнала човешкия образ на честитото момче.
- Ето ти трите златни косъма - рекла тя, - а какво отвърна дяволът на трите ти въпроса трябва и сам да си чул.
- Да - отговорило то, - чух го и го запомних.
- И тъй - помогнах ти - рекла тя, - сега можеш да си поемеш пътя.
То поблагодарило на старицата за добрината, напуснало пъкъла и било много весело, че всичко е свършило така благополучно. Стигнало при лодкаря и трябвало да му даде обещания отговор.
- Прехвърли ме най-напред отвъд - рекло честитото момче, - тогава ще ти кажа как да се освободиш.
И когато стигнали на другия бряг, дало му съвета на дявола:
- Когато дойде пак някой, който иска да го прехвърлиш отвъд, дай му върлината в ръка!
То продължило пътя си и дошло до града, където било безплодното дърво и където пазачът също поискал отговор. Момчето му казало, каквото чуло от дявола:
- Убийте мишката, която гризе корена му, и то пак ще ражда златни ябълки!
Тогава пазачът му поблагодарил и му дал за награда две магарета, натоварени със злато. Най-сетне дошло при града, чийто кладенец бил пресъхнал. То казало на вратаря, както казал дяволът:
- В кладенеца под един камък има жаба, трябва да я намерите и убиете, тогава той пак ще дава вино.
Пазачът му поблагодарил и също му дал две магарета, натоварени със злато. Най-после честитото момче пристигнало в двореца при жена си, която се зарадвала от сърце, като го видяла и чула, че е сполучило във всичко. На царя то дало трите златни косъма, които искал; а като видял и магаретата със златото, царят много се развеселил и рекъл:
- Сега всички условия са изпълнени и ти можеш да задържиш дъщеря ми. Но кажи ми, драги зетко, отде взе толкова злато? Та това е грамадно богатство!
- Минах през една река - отговорило то - и си го взех оттам. Вместо пясък по брега е пълно със злато.
- Дали мога си взе и аз от него? - - попитал царят, пламнал от алчност.
- Колкото щеш - - отговорило то. - - На реката има един лодкар, накарай го да те прехвърли отвъд и ще можеш да си напълниш торбите.
Користолюбивият цар се спуснал презглава на път и като дошъл до реката, кимнал на лодкаря да го прехвърли. Лодкарят дошъл и му казал да се качи и като стигнали на другия бряг, той му дал върлината в ръцете и скочил от лодката. Оттогава царят трябвало да кара лодката като наказание за греховете си.
- Дали я кара още?
То се знае. Едва ли някой му е взел върлината.