Клинецът

Веднъж един търговец продал цялата си стока на панаира и напълнил торбата си със злато и сребро. Решил да тръгне веднага към дома си, за да стигне преди да се е стъмнило. Натоварил на коня торбата с парите, яхнал го и потеглил. По пладне спрял в един град да си почине. Но като се наканил пак да тръгне, слугата, който довел коня, му рекъл:
— Господине, от подковата на левия заден крак на коня е паднал един клинец.
— Нищо — отвърнал търговецът, — имам още шест часа път и бързам. Подковата все ще издържи.
След пладне спрял в друга страноприемница и поръчал да нахранят коня с хляб. Пак влязъл един слуга при него и му казал:
— Господине, от левия заден крак на коня ви е паднала подковата. Да го заведа ли да го подковат?
— Нищо — отвърнал търговеца, — имам още два-три часа път и бързам. Конят все ще издържи.
Тръгнал пак, но не след дълго конят почнал да накуцва. Не минало много време и започнал да се спъва. Накрая грохнал на земята и си счупил крака. Търговецът се принудил да остави коня, отвързал торбата от седлото, метнал я през рамо и тръгнал пеш към къщи. Пристигнал късно през нощта.
— За цялата тази беда — рекъл си той — е виновен проклетият клинец.

Да се бърза — важно е това,
и все пак не бързай презглава!