Овчица-душица

Вълкът спря пред кошарата, погледна вътре през една дупка и рече на заключената овца:
— Овчице — душице, какви тънки крачка имаш, като шарени вретена! Я излез навън да ми тропнеш една ръченица! Комарът ще посвири, а ти ще поиграеш.
— Хитър си ти, Кумчо — вълчо — отвърна овцата, — искаш да ми схрускаш крачката!
— Не бой се, овчице — душице, не ям вече месо, защото станах вегетарианец.
Сухи дренки си похапвам, бистра водица си посръбвам и ми е леко на душата. Ако намеря киселици, и от тях не се отказвам. Не правя вече грехове. Ах, овчице — душице, каква мека черна вълна имаш, като коприна! Излез да я помилвам.
— Хитър си ти, Кумчо — вълчо, искаш да ме изядеш.
— Не бой се де! Нали съм вече вегетарианец. Ах, овчице — душице, какви черни очички имаш! Като кюстендилски череши.
Излез да им се порадвам.
— Хитър си ти, Кумчо — вълчо!
— Всичко ти е хубаво и прехубаво, овчице — душице, само опашката ти е грозна:
— Защо, Кумчо?
— Защото има едно бяло косъмче — старееш вече, хубавице овчице!
— Няма бяло косъмче на опашката ми!
— Има, излез да го отскубна. Ей го — виждам го през дупката. Ти си най-хубавата овца на света, ала бялото косъмче грози опашката ти. Отключи де!
Полъга се хубавицата и отключи кошарата. Старият вълк се вмъкна, хвърли се, удуши глупавата овца, метна я на гърба си и побягна в гората.