Някога, когато хората още не били толкова умни, колкото са в днешно време, в един малък град се случило нещо много странно. Една нощ от гората долетяла сова и се скрила в някакъв хамбар. На сутринта в хамбара влязъл ратаят да вземе слама и като видял совата, така се изплашил, че тутакси побягнал. Казал на господаря си, че в хамбара има ужасно чудовище с огромни очи, което може да погълне човек.
— Познавам те добре — казал господарят. — Можеш да гониш косове из полето, но като видиш умряла кокошка, не смееш да се приближиш до нея. Ще отида да видя какво е това чудовище.
Влязъл в хамбара и се огледал. Но щом зърнал совата, хукнал да бяга. Обиколил бързо съседите и ги помолил за помощ. Казал им, че в хамбара му има опасен звяр, който може да погълне всички хора в града.
Вдигнала се голяма врява. Всички излезли навън, въоръжени с копия, с вили, коси и брадви, готови да се бият с цяла войска. Накрая дошли градските съветници заедно с кмета. Строили се на пазара и се отправили към хамбара. Обкръжили го, а един от най-сърцатите мъже влязъл вътре с насочено напред копие. Ала само след миг надал страшен вик и изскочил навън. Не можел да каже нито една дума.
После напред излязъл снажен мъж, прочут с бойните си подвизи, и казал:
— Само с гледане няма да изгоните чудовището. Но виждам, че ви е страх.
Наредил да му донесат ризница, меч и копие. След това отворили вратата на хамбара и видели совата, която в това време се била преместила на една дебела греда в средата на хамбара. Донесли стълба и снажният мъж започнал да се качва по нея. Като стигнал до края на стълбата, совата усетила, че нещо я заплашва. Разперила криле, затракала с клюн и надала зловещ писък.
— Удряй, удряй! — викало множеството отвън.
— Ако сте на мое място, няма да викате толкова! — отговорил мъжът.
Изведнъж той се разтреперил, призляло му и бързо започнал да слиза. А останалите си помислили: „Чудовището отрови само с дъха си най-силния мъж в града. Трябва ли да се излагаме на такава опасност?“
Дълго се съвещавали какво да правят, за да спасят града. Накрая кметът казал:
— Мисля, че трябва да съберем пари и да платим на стопанина хамбара заедно със сеното, житото и сламата. След това ще го запалим и чудовището ще изгори заедно с него.
Всички се съгласили. Подпалили хамбара от четирите му страни, а в това време совата отлетяла…
Който не вярва, да отиде там и да попита.
— Познавам те добре — казал господарят. — Можеш да гониш косове из полето, но като видиш умряла кокошка, не смееш да се приближиш до нея. Ще отида да видя какво е това чудовище.
Влязъл в хамбара и се огледал. Но щом зърнал совата, хукнал да бяга. Обиколил бързо съседите и ги помолил за помощ. Казал им, че в хамбара му има опасен звяр, който може да погълне всички хора в града.
Вдигнала се голяма врява. Всички излезли навън, въоръжени с копия, с вили, коси и брадви, готови да се бият с цяла войска. Накрая дошли градските съветници заедно с кмета. Строили се на пазара и се отправили към хамбара. Обкръжили го, а един от най-сърцатите мъже влязъл вътре с насочено напред копие. Ала само след миг надал страшен вик и изскочил навън. Не можел да каже нито една дума.
После напред излязъл снажен мъж, прочут с бойните си подвизи, и казал:
— Само с гледане няма да изгоните чудовището. Но виждам, че ви е страх.
Наредил да му донесат ризница, меч и копие. След това отворили вратата на хамбара и видели совата, която в това време се била преместила на една дебела греда в средата на хамбара. Донесли стълба и снажният мъж започнал да се качва по нея. Като стигнал до края на стълбата, совата усетила, че нещо я заплашва. Разперила криле, затракала с клюн и надала зловещ писък.
— Удряй, удряй! — викало множеството отвън.
— Ако сте на мое място, няма да викате толкова! — отговорил мъжът.
Изведнъж той се разтреперил, призляло му и бързо започнал да слиза. А останалите си помислили: „Чудовището отрови само с дъха си най-силния мъж в града. Трябва ли да се излагаме на такава опасност?“
Дълго се съвещавали какво да правят, за да спасят града. Накрая кметът казал:
— Мисля, че трябва да съберем пари и да платим на стопанина хамбара заедно със сеното, житото и сламата. След това ще го запалим и чудовището ще изгори заедно с него.
Всички се съгласили. Подпалили хамбара от четирите му страни, а в това време совата отлетяла…
Който не вярва, да отиде там и да попита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар