Живяла някога една мома. Тя била хубава, но мързелива и небрежна. Седнела ли да преде лен, била толкова припряна, че щом в къделята се мернело възелче, отскубвала веднага цяло валмо и го хвърляла на земята край себе си. Момата имала прислужница, която била много работлива; тя събирала хвърлените ленени валма, почиствала ги и изпридала тънка прежда; накрая дала да й изтъкат плат и си ушила красива рокля.
Поискал един момък мързеливата мома за жена. Уговорили деня на сватбата. Вечерта преди сватбата работливата прислужница облякла новата си дреха и весело се хванала на хорото. Видяла я годеницата и рекла:
— Гледай, бедната мома
скача с моите валма!
Чул я годеникът и попитал годеницата какво иска да каже с тези думи. И тя отговорила, че момичето носи рокля от ленените валма, които тя е хвърляла.
Като чул това, годеникът, който вече бил забелязал, че тя е мързелива, а бедната прислужница работлива, оставил годеницата си, отишъл при другата и се оженил за нея.
Поискал един момък мързеливата мома за жена. Уговорили деня на сватбата. Вечерта преди сватбата работливата прислужница облякла новата си дреха и весело се хванала на хорото. Видяла я годеницата и рекла:
— Гледай, бедната мома
скача с моите валма!
Чул я годеникът и попитал годеницата какво иска да каже с тези думи. И тя отговорила, че момичето носи рокля от ленените валма, които тя е хвърляла.
Като чул това, годеникът, който вече бил забелязал, че тя е мързелива, а бедната прислужница работлива, оставил годеницата си, отишъл при другата и се оженил за нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар