Тримата глупаци

Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба. Вървели, вървели три
дни и три нощи. Намерили на пътя една тиква. Събрали се над нея, па се чудят и
се маят:

- Бре, що ли е това, нане?

- Трябва да е нещо за ручане!

- Ка-ще да е за ручане... То е за игране, за търкаляне...

- А, сетих се, това е камилско яйце. Хайде да го измътим.

И захванали тримата глупаци да клечат на яйцето един подир друг, да клечат - да
го измътят.

Мястото било стръмно и не знам как, тиквата се изтърколила, та тука, та тамо,
та блъс - в един храст.

Из храста изскочил заек, свил уши, вдигнал опашка и побягнал.

- Камилче, камилче!... Измъти се! - завикали тримата глупаци и хукнали подир
заека да го гонят, да го хванат.

Било поле - свършило се. Свил заекът в гората, свили простаците по него.

Гората била гъста и заекът се скрил.

- Ха сега де! Какво да правим? - казал най-умният. - Да се върнем, да вземем
секирите, па да дойдем да сечем, да отсечем гората, да хванем камилчето.

Речено-сторено.

Върнали се тримата глупаци, взели секирите си, наточили ги хубаво и тръгнали да
секат гората.

- Както съм наточил секирата, веднъж да замахна, сто дървета ще отсека -
похвалил се единият.

- А пък аз, както съм наточил моята... веднъж да замахна, половин гора ще
падне! - казал вторият.

- Е-хе - присмял им се третият, - пък аз моята да повдигна и цялата гора ще
падне...

Препирали се, препирали се, докато се скарали. Насреща им иде един поп с кобила
и жребче.

- Защо се карате, юнаци?

- Те - за това и това. Молим ти се, дядо попе, присъди чия секира е по-остра.

- Добре - рекъл попът, - дайте секирите да ги турим в дисагите, па да препусна
кобилата. Чиято секира най-напред просече дисагите, тя е най-остра.

Събрали тримата простаци секирите, турили ги на попа в дисагите с острието
нагоре, той препуснал кобилата и ги отнесъл.

Като разбрали тримата простаци каква е работата, хванали на попа жребчето и
рекли:

- Чакай, сваляйте си, братя, дрехите - да го натоварим, да го натоварим, та
жилите му да се изкинат.

Тримата глупаци се съблекли, натоварили всичките си дрехи на жребчето и го
ударили с една пръчка... То подскочило веднъж-дваж и избягало с дрехите.

- Ха, видите ли как му се вдигат задните крака - изкинаха му се жилите!...

Трьгнали тримата глупаци голи като соколи. Къде да идат, какво да правят?!...

Стигнали до една планина. Зад нея захождало слънцето и позлатявало с лъчите си
едно малко облаче над самия връх.

- Гледайте, гледайте - парче злато над планината! - Отде ли се е зело?...

- От небето трябва да е... Чувал съм от баба, че на баба й баба й казвала на
баба й...

- Що бре?...

- Че небето е пълно със злато...

- Така ли?...

- Така...

- Тогава да се качим на планината - рекъл най-умният, - да пробием в небето
дупка, да източим златото.

Речено-сторено.

Вдигнали се тримата простаци, голи като соколи, та павръх планината.

Ала небето било високо и непостижимо. Спали, треперяли през нощта, на другия
ден станали, гледат - около планината бяла гъста мъгла, нищо се не види...

- Бре, що ли е това?...

- Това е прясно сирене за ручане.

- Това не е прясно сирене за ручане, ами е бял памук за търкаляне.

- Хайде да се тьрколим у него, да се стоплим!

- Хайде!

Тримата глупаци наскачали в дола и се изтрепали.