Чичо Пейо

Качил се чичо Пейо на кобилата си и тръгнал за града. Пътят му минавал между
градините и над главата му се надвесвали клони, отрупани с узрели череши.

Спрял кобилката си чичо Пейо, опрял краката на стремената, поизправил се малко
и почнал да бере. Бере, яде, бере, яде и си мисли:

"Както съм сега, да има някой да каже на кобилката: "дий!" - ще падна да се
пребия."

Както си мислил чичо Пейо, тъй, без да иска, изплеснал му се езикът и казал:

- Дий!

Кобилката тръгнала и чичо Пейо се намерил на земята.