Живял някога един стар, много стар човек; той не виждал, не чувал и едва ходел. Когато се хранел, ръката му треперела и често разливал супата върху покривката. Синът му и снахата се гнусели и затова един ден го накарали да стои зад печката. Давали му ядене в глинена паничка, но той никога не бил сит, затова поглеждал тъжно към масата и очите му се пълнели със сълзи.
Веднъж треперещите му ръце не могли да задържат паничката, тя паднала на земята и се счупила. Снахата му се скарала, но той не отвърнал нищо и само въздъхнал. После тя му купила за няколко петачета дървена паничка и той се хранел вече само от нея.
Веднъж, както седели и се хранели, малкото внуче донесло и сложило на земята няколко дъсчици.
— Какво ще правиш с тези дъски? — попитал бащата.
— Ще направя коритце — отвърнало детето, — че когато порасна, да сипвам в него яденето на тате и на мама.
Тогава мъжът и жената се спогледали, после се разплакали и довели веднага стареца на масата. От този ден нататък той се хранел винаги с тях и те не казвали нищо, ако разливал малко супа върху покривката.
Веднъж треперещите му ръце не могли да задържат паничката, тя паднала на земята и се счупила. Снахата му се скарала, но той не отвърнал нищо и само въздъхнал. После тя му купила за няколко петачета дървена паничка и той се хранел вече само от нея.
Веднъж, както седели и се хранели, малкото внуче донесло и сложило на земята няколко дъсчици.
— Какво ще правиш с тези дъски? — попитал бащата.
— Ще направя коритце — отвърнало детето, — че когато порасна, да сипвам в него яденето на тате и на мама.
Тогава мъжът и жената се спогледали, после се разплакали и довели веднага стареца на масата. От този ден нататък той се хранел винаги с тях и те не казвали нищо, ако разливал малко супа върху покривката.
2 коментара:
prikazkata ne e to4no taka no poukata e sa6tata
това е вярно точно
Публикуване на коментар